1. Праведен си, Господи, когато се съдя с тебе; Но да се разговоря с тебе за съдбите ти: Защо пътят на нечестивите успява? Защо благоденствуват всички които се обхождат невярно?
2. Насадил си ги, даже и се закорениха: Растат, даже и плодоносят. Ти си близу при устата им И далеч от вътрешностите им.
3. Но ти, Господи, ме познаваш: Видел си ме, и опитал си сърдцето ми пред тебе. Завлечи ги като овци на клане, И приготви ги за деня на заклаването.
4. До кога ще сетува земята И тревата на всяко поле ще съхне Поради злината на живеещите по нея? Загинаха скотовете и птиците, Защото рекоха: Няма да види сетнините ни.
5. Ако се затечеш с пешците и те направят да изнемощееш, Тогаз как ще се надваряш с конете? И уповаваш ти в земята на мира, Но какво ще направиш във възгордяването на Иордан?
6. Защото и братята ти и домът на отца ти, И те се обходиха неверно към тебе; Ей, те викнаха след тебе велегласно Не ги вярвай ако би ти говорили и с добро.
7. Напуснах дома си, Оставих наследието си, Дадох любезната на душата си в ръцете на неприятелите й.
8. Наследието ми стана за мене като лъв в дъбрава Изпроводи гласа си против мене; За това го възненавидях.
9. Наследието ми за мене е пъстра птица, Птиците наоколо са против него. Елате, съберете се, всички полски зверове, Елате да го поядете.
10. Много пастири развалиха лозето ми, Потъпкаха дела ми, Пожелания ми дял направиха пустиня непроходима.
11. Предадоха го в запустение: Запустяно сетува пред мене: Всичката земя се запусти, Защото няма кой да туря това на сърдце.
12. По всичките високи места на пустинята дойдоха разорители; Защото ножът Господен пояжда От край до край земята: Никоя плът не ще да има мир.
13. Сеяха жито, но ще пожънат тръне: Трудиха се, но няма да се ползуват; И ще се посрамите от тези си произведения Поради пламенната ярост на Господа.