4. Защото за оногоз който има приобщение със всичките живи има надежда; Понеже живо куче е по-добро от мъртъв лъв.
5. Защото живите знаят че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, Нито имат вече придобиване, Понеже паметта им се е забравила;
6. Още и любовта им, и ненавистта им, И завистта им вече се е изгубила; И не ще имат вече никога дял Във всичко що става под слънцето.
7. Иди, яж хляба си с веселба, и пий виното си с весело сърдце; Защото Бог вече благоволи в делата ти.
8. Във всяко време нека бъдат бели дрехите ти, И миро да не оскудее на главата ти
9. Радвай се в живота си със жената си която си възлюбил Във всичките дни на суетния си живот Които ти се дадоха под слънцето, Във всичките дни на твоята суета; Защото това е делът ти в живота И в труда ти който се трудиш под слънцето.
10. Всичко що намери ръката ти да направи Направи със силата си; Защото няма ни деяние, ни помишление, ни знание, Нито мъдрост в гроба, дето отиваш.
11. Обърнах се, и видях под слънцето че тичането не е на леките, Нито бранта е на силните, Нито хлЯбът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито добромислието на тези които имат знание; Защото време и случай се случава на всичките,
12. Защото даже и человек не знае времето си. Както рибите които се улавят в зла мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят человеческите синове в зло време, Когато внезапно нападне върх тях.
13. И това видях мъдрост под слънцето, И видя ми се голяма:
14. Имаше малък град, и малко мъже в него; И дойде против него велик цар и го обсади, И съгради против него големи окопи,
15. Но се намери в него человек сиромах и мъдър, И той с мъдростта си освободи града; Но никой не помена оногоз сиромах человека.
16. Тогаз аз рекох: Мъдростта е по-добра от силата, Ако и да се презира мъдростта на сиромаха, И думите му се не слушат.