5. По-добре е на человека да слуша обличение от мъдър Нежели да слуша песен от безумни;
6. Защото както е гласът на трънете под котела Така е смехът на безумния. И то суета.
7. Наистина насилието изумява мъдрия, И дарът разтлява сърдцето.
8. По-добро е свършването на работата нежели началото й. По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
9. Не спеши в духа си да си яростлив, Защото яростта почива в пазухата на безумните.
10. Да не речеш: Коя е причината че предишните дни бяха по-добри от тези? Защото не питаш благоразумно за това.
11. Мъдростта е добра като наследието, И полезна на онези които гледат слънцето.
12. Защото мъдростта е защита, както е защита среброто, Но преимуществото на знанието е че мъдростта оживява онези които я имат.
13. Гледай делото Божие. Защото кой може да направи право Онова което е той направил криво?
14. В благополучен ден весели се, А в злополучен ден бъди смотрелив, Защото Бог направи едното противоположно на другото, За да не намерва человек нищо зад себе си.
15. Всичкото видях в дните не суетата си. Има праведен който загинва в правдата си; И има нечестив който дългоденствува в злобата си.
16. Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си за чрезмерно мъдър; Защо да загинеш?
17. Не ставай прекалено зъл, И не бъди безумен; Защо да умреш преди времето си?
18. Добре е да държиш това, И от онова да не оттегляш ръката си; Защото който се бои от Бога ще избегне от всички тези.
19. Мъдростта дава на мъдрия повече сила Нежели десет началници които са в града.
20. Защото няма праведен человек на земята Който да струва добро и да не греши.
21. И не давай внимание на всичките думи които се говорят, Да не би да чуеш раба си че те кълне;
22. Защото много пъти и сърдцето ти познава че ти подобно си прокълнал други.
23. Всичко това опитах с мъдростта: Рекох: Ще бъда мъдър; Но тя се отдалечи от мене.