19. Защото случаят на человеческите синове Е случай и на скота: един случай имат. Както умира този, така умира и онзи. И едно дихание е във всичките, И человек не превъзхожда в нищо скота, Защото всичко е суета.
20. Всичко отива в истото място; Всичко е станало от пръстта, и всичко се връща в пръстта.
21. Кой знае духа на человеческите синове да ли възлязва горе, И духа на скота да ли слязва долу на земята?
22. Видях прочее че нема по-добро Освен да се весели човек в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го доведе за да види Онова което ще бъде след него?