Старият Завет

Новият Завет

Еклесиаст 2:2-11 Цариградски (BG1871)

2. Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползува тя?

3. Помислих в сърдцето си Да веселя плътта си с вино Когато още сърдцето ми се упражняваше в мъдростта, И да удържа безумието Доде видя кое е доброто за человеческите синове Да го правят под небето през всичките дни на живота си.

4. Направих си големи работи: Съградих си къщи: насадих си лозя:

5. Направих си градини и садове, И насадих в тях дървя от всякакъв плод:

6. Направих си водоеми, за да поя от тях Насадената с дървя дъбрава:

7. Придобих раби и рабини, И имах раби домочадци: Имах още стада и пастви Повече от всичките бивши преди мене в Ерусалим:

8. Събрах си сребро, и злато, И скъпи вещи от царе и от места: Придобих си певци и певачки, И наслажденията на человеческите синове – Всякакъв вид великолепия.

9. И възвеличих се и умножих се Повече от всичките бивши преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми остана си в мене.

10. И всичко каквото поискаха очите ми Не им отрекох: Не възбраних сърдцето си от всяко веселие; Защото сърдцето ми се веселеше съ всичките ми трудове, И това бе делът ми от всичкия ми труд.

11. И разгледах аз всичките си дела които направиха ръцете ми, И труда в който се трудих; И, ето, всичко е суета и угнетение на духа, И нема полза под слънцето.

Прочетете пълната глава Еклесиаст 2