19. И кой знае дали ще бъде мъдър той или безумен? Но ще властвува над всичкия ми труд що съм се трудил И в който показах мъдростта си под слънцето. Суета и то.
20. За то аз се обърнах и отчаях сърдцето си За всичкия труд що съм се трудил под слънцето.
21. Защото има человек на когото трудът биде С мъдрост и съ знание и съ сполука; Но го оставя за дял другиму Който не се е трудил за него. И то суета и голямо зло.
22. Защото коя полза на человека от всичкия му труд И от угнетението на сърдцето му В които се труди под слънцето?
23. Понеже всичките му дни са болест, И трудовете му скърб; И ноще още сърдцето му не спи. И то суета.
24. Няма по-добро за человека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И това видях аз че е от Божията ръка.
25. Защото кой би ял И кой би се наслаждавал освен мене?
26. Понеже Бог дава на угодния пред него человек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди За да притуря и да трупа, - За да го даде на угодния пред Бога. И то суета и угнетение на духа.