3. И обърнах лицето си към Господа Бога за да направя молитва и моления с пост, и вретище, и пепел;
4. и помолих се на Господа Бога моего, и се изповядах, и рекох: О Господи, велики и страшни Боже, който пазиш завета и милостта към онези които те любят и пазят твоите заповеди!
5. съгрешихме, и беззаконувахме, и нечествувахме, и отстъпихме, и се уклонихме от твоите заповеди и от твоите съдби,
6. и не послушахме рабите ти пророците които в твое име говореха на царете ни, началниците ни, и отците ни, и на всичките люде на земята ни
7. Тебе, Господи, прилича правда, а нам срам на лицето ни както днес, на мъжете Юдини, и на жителите Ерусалимски, и на всичкия Израил, на ближните и на далечните по всичките места дето си ги изгонил ти заради престъплението им което ти престъпиха.
8. Господи, срам на лицето ни прилича нам, на царете ни, на началниците ни, и на отците ни, защото ти съгрешихме.
9. Господу Богу нашему принадлежат милост и прощение; защото отстъпихме от него,
10. и не послушахме гласа на Господа Бога нашего да ходим в законите му които положи пред нас чрез рабите си пророците.
11. И всичкий Израил престъпи закона ти, и се уклони за да не слуша гласа ти; заради това се изля върху нас проклетията, и клетвата писана в закона на Мойсея раба Божий; защото му съгрешихме.
12. И утвърди своите думи които говори против нас и против нашите съдии които ни съдиха, като докара върху нас голямо зло; защото не е ставало под всичкото небе каквото стана в Ерусалим.
13. Както е писано в закона Моисеев, всичко това зло дойде върху нас; но не се молихме пред Господа Бога нашего за да се върнем от беззаконията си и да разберем твоята истина.
14. За то Господ бе буден над злото, и докара го върх нас; защото е праведен Господ Бог наш в всичките си дела колкото прави; понеже ние не послушахме гласа му.
15. И сега, Господи Боже наш, който си извел людете си из Египетската земя с крепка ръка, и си направил за себе си име както в този ден, съгрешихме, нечествувахме.
16. Господи, според всичките твои правди нека се върне, моля се, яростта ти и гневът ти от града ти Ерусалим, от светата ти гора; защото заради греховете ни, и заради беззаконията на отците ни, Ерусалим и людете ти станахме укор на всички които са около нас.
17. Сега прочее послушай, Боже наш, молитвата на раба си и моленията му, и просвети лицето си, заради Господа, върху запустеното си светилище.
18. Приклони, Боже мой, ухото си и послушай: отвори очите си и виж запустенията ни, и града върху който се призва името ти; защото ние не приносим прошенията си пред тебе заради правдите си, но заради многото твои щедроти.
19. Господи послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и направи; да не закъснееш, заради себе си, Боже мой; защото твоето име се призва върху града ти и върху людете ти.