17. Сега прочее послушай, Боже наш, молитвата на раба си и моленията му, и просвети лицето си, заради Господа, върху запустеното си светилище.
18. Приклони, Боже мой, ухото си и послушай: отвори очите си и виж запустенията ни, и града върху който се призва името ти; защото ние не приносим прошенията си пред тебе заради правдите си, но заради многото твои щедроти.
19. Господи послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и направи; да не закъснееш, заради себе си, Боже мой; защото твоето име се призва върху града ти и върху людете ти.
20. И като говорех аз още, и се молех, и изповядвах греха си и греха на людете си Израиля, и приносях молението си пред Господа Бога моего заради светата гора на Бога моего,
21. и като още говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял в видението по-напред, като летеше скоро допря се до мене около часа на вечерната жъртва;
22. и вразуми ме, и говори с мене, и рече: Данииле, сега излязох за да те направя да вземеш разум.