Старият Завет

Новият Завет

Данаил 9:10-22 Цариградски (BG1871)

10. и не послушахме гласа на Господа Бога нашего да ходим в законите му които положи пред нас чрез рабите си пророците.

11. И всичкий Израил престъпи закона ти, и се уклони за да не слуша гласа ти; заради това се изля върху нас проклетията, и клетвата писана в закона на Мойсея раба Божий; защото му съгрешихме.

12. И утвърди своите думи които говори против нас и против нашите съдии които ни съдиха, като докара върху нас голямо зло; защото не е ставало под всичкото небе каквото стана в Ерусалим.

13. Както е писано в закона Моисеев, всичко това зло дойде върху нас; но не се молихме пред Господа Бога нашего за да се върнем от беззаконията си и да разберем твоята истина.

14. За то Господ бе буден над злото, и докара го върх нас; защото е праведен Господ Бог наш в всичките си дела колкото прави; понеже ние не послушахме гласа му.

15. И сега, Господи Боже наш, който си извел людете си из Египетската земя с крепка ръка, и си направил за себе си име както в този ден, съгрешихме, нечествувахме.

16. Господи, според всичките твои правди нека се върне, моля се, яростта ти и гневът ти от града ти Ерусалим, от светата ти гора; защото заради греховете ни, и заради беззаконията на отците ни, Ерусалим и людете ти станахме укор на всички които са около нас.

17. Сега прочее послушай, Боже наш, молитвата на раба си и моленията му, и просвети лицето си, заради Господа, върху запустеното си светилище.

18. Приклони, Боже мой, ухото си и послушай: отвори очите си и виж запустенията ни, и града върху който се призва името ти; защото ние не приносим прошенията си пред тебе заради правдите си, но заради многото твои щедроти.

19. Господи послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и направи; да не закъснееш, заради себе си, Боже мой; защото твоето име се призва върху града ти и върху людете ти.

20. И като говорех аз още, и се молех, и изповядвах греха си и греха на людете си Израиля, и приносях молението си пред Господа Бога моего заради светата гора на Бога моего,

21. и като още говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял в видението по-напред, като летеше скоро допря се до мене около часа на вечерната жъртва;

22. и вразуми ме, и говори с мене, и рече: Данииле, сега излязох за да те направя да вземеш разум.

Прочетете пълната глава Данаил 9