3. И подигнах очите си и видях, и ето, стоеше пред реката един овен който имаше два рога; и роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият прорасна после.
4. Видях овена че бодеше към запад и към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него, и нямаше който да избави от ръката му; но правеше по волята си, и се възвеличи.
5. А като размишлявах аз, ето, ярец от козите идеше от запад по лицето на всичката земя, и не се допираше до земята; и ярецът имаше рог угледен между очите си.
6. И дойде до овена който имаше двата рога, когото видях че стоеше пред потока, и завтече се към него с устремлението на силата си.
7. И видях го че се приближи при овена и се разсвирепи против него, и удари овена та счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; но го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от ръката му.
8. За то ярецът от козите се възвеличи много; и когато заякна, счупи се големият рог; и вместо него възлязоха четири други угледни към четирите ветрища небесни.
9. И из единия от тях излезе един малък рог който наголеме твърде много към юг и към изток и към земята на славата.
10. И възвеличи се до войската небесна; и хвърли на земята част от войската и от звездите, и ги стъпка.
11. Най-паче възвеличи се дори против началника на войската; и отне се от него всегдашната жъртва, и светото му жилище се съсипа.
12. И една войска се хвърли против всегдашната жъртва заради престъпление, и хвърли на земята истината, и направи, и благоуспя.
13. Тогаз чух един свет че говореше; и друг свет рече на тогоз който говореше: До кога ще е видението за всегдашната жъртва, и за престъплението което докарва запустение, та да се предават на стъпкуване светилището и войската?
14. И каза ми: До две тисящи и триста денонощия: тогаз светилището ще се очисти.
15. И когато аз Даниил видях видението и исках разумението, тогаз, ето, застана пред мене като образ человечески;
16. и чух глас человечески всред Улай който викна и рече: Гаврииле, направи тогози да разбере видението.
17. И дойде близу дето стоех; и когато дойде, разтреперах се и паднах на лицето си; а той ми рече: Разумей, сине человечески; защото видението е за сетните времена.