11. Най-паче възвеличи се дори против началника на войската; и отне се от него всегдашната жъртва, и светото му жилище се съсипа.
12. И една войска се хвърли против всегдашната жъртва заради престъпление, и хвърли на земята истината, и направи, и благоуспя.
13. Тогаз чух един свет че говореше; и друг свет рече на тогоз който говореше: До кога ще е видението за всегдашната жъртва, и за престъплението което докарва запустение, та да се предават на стъпкуване светилището и войската?
14. И каза ми: До две тисящи и триста денонощия: тогаз светилището ще се очисти.
15. И когато аз Даниил видях видението и исках разумението, тогаз, ето, застана пред мене като образ человечески;
16. и чух глас человечески всред Улай който викна и рече: Гаврииле, направи тогози да разбере видението.
17. И дойде близу дето стоех; и когато дойде, разтреперах се и паднах на лицето си; а той ми рече: Разумей, сине человечески; защото видението е за сетните времена.
18. И като ми говореше той, аз бях нечувствен с лицето си на земята; но допре се до мене, и ме направи да се изправя прав.
19. И рече: Ето, аз ще те направя да познаеш що има да се случи в сетнините на гнева; защото в определено време ще бъде свършъкът.