2. и над тях трима председатели, (един от които - бе Даниил), за да им дават сметка тези сатрапи, и царят да няма пагуба.
3. Тогаз този Даниил се предпочете повече от председателите и сатрапите, защото дух изящен имаше в него; и царят намисли да го постави над всичкото царство.
4. А председателите и сатрапите търсеха да намерят причина против Даниил от страна на царството; но не можаха да намерят никаква причина нито кривда; защото бе верен, и не се намери в него никаква погрешка нито кривда.
5. И рекоха тези человеци: Няма да намерим никаква причина против тогоз Даниила освен ако намерим нещо против него от закона на неговия Бог.
6. Тогаз тези председатели и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив въ векъ!
7. Всичките председатели на царството, управителите, и сатрапите, везирите, и областниците съветваха се да се издаде царско повеление, и да се утвърди запрещение, че който направи някакво прошение на какъв-годе бог или человек, до тридесет дни, освен на тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете.
8. Сега, царю, утвърди запрещението и подпиши писмото, за да се не измени, според закона на Мидяните и Персяните който не се унищожава.
9. За то цар Дарий подписа писмото и запрещението.
10. Даниил, щом се научи че се подписа писмото, влезе в дома си, и, като имаше прозорците на ложницата си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, и се молеше пред Бога своего и славословеше, както правеше по-напред.
11. Тогаз онези человеци се събраха и намериха Даниила че правеше прошение и молеше се пред своего си Бога.
12. За то дойдоха и говориха пред царя заради царското запрещение, и рекоха: Не подписа ли ти запрещение, че всеки человек който прави прошение на какъв-годе бог или человек, до тридесет дни, освен на тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят отговори и рече: Истина е думата, според закона на Мидяните и Персяните който не се унищожава.