18. Царю, Бог вишний даде на Навуходоносора баща ти царство, и величество, и сила, и чест.
19. И заради величеството което му даде, всичките народи, племена, и езици треперяха и се боеха пред него: когото щеше убиваше, и когото щеше упазваше жив, и когото щеше възвишаваше, и когото щеше смиряваше.
20. Но когато се надигна сърдцето му, и духът му се ожесточи в гордостта, свален биде от царския си престол, и отне се славата му от него,
21. и се изгони от человеческите синове; и сърцето му стана като на животните, и селението му бе с дивите осли: с трева като говедата го хранеха, и тялото му се мокреше от росата небесна, доде позна че Бог вишний е Владетел на царството на человеците, и когото иска поставя над него.
22. И ти, сине негов, Валтасаре, не смири сърдцето си ако и да знаеше всичко това;
23. но възвиси се ти против Господа небеснаго; и донесоха пред тебе съсъдите на дома му, и пиехте вино от тях, ти и големците ти, жените ти и наложниците ти; и славослови ти боговете сребърни, и златни, медни, железни, дървени, и каменни, които не виждат, нито чуят, нито разумяват; а Бога, на когото в ръката е диханието ти и въ властта му всичките твои пътища, не възвеличи.
24. За то се проводи от него дланта на ръката, и се начерта това писание.
25. И писанието което се начерта е това: МЕНЕ, МЕНЕ, ТЕКЕЛ у ФАРСИН.