13. Тогаз се въведе Даниил пред царя. Царът отговори и рече Даниилу: Ти ли си онзи Даниил който си от синовете на плена Юдин, които доведе от Юдея царят баща ми?
14. чух наистина заради тебе че духът на боговете е в тебе, и светлина и разум и мъдрост изящна се намери в тебе.
15. И сега влязоха пред мене мъдреците и вражарите за да прочетат това писание и да ми явят тълкованието му; но не могоха да покажат тълкованието на това нещо.
16. И аз чух заради тебе че можеш да тълкуваш, и да развързваш недоумения: сега, ако можеш да прочетеш писанието и да ми явиш тълкованието му ще се облечеш с багреница, и златно огърлие ще се тури около врата ти, и ще си третий началник на царството.
17. Тогаз Даниил отговори и рече пред царя: Даровете ти нека са за тебе, и дай на другиго въздаянията си; и аз ще прочета на царя писанието, и ще явя нему тълкованието.
18. Царю, Бог вишний даде на Навуходоносора баща ти царство, и величество, и сила, и чест.
19. И заради величеството което му даде, всичките народи, племена, и езици треперяха и се боеха пред него: когото щеше убиваше, и когото щеше упазваше жив, и когото щеше възвишаваше, и когото щеше смиряваше.
20. Но когато се надигна сърдцето му, и духът му се ожесточи в гордостта, свален биде от царския си престол, и отне се славата му от него,
21. и се изгони от человеческите синове; и сърцето му стана като на животните, и селението му бе с дивите осли: с трева като говедата го хранеха, и тялото му се мокреше от росата небесна, доде позна че Бог вишний е Владетел на царството на человеците, и когото иска поставя над него.
22. И ти, сине негов, Валтасаре, не смири сърдцето си ако и да знаеше всичко това;
23. но възвиси се ти против Господа небеснаго; и донесоха пред тебе съсъдите на дома му, и пиехте вино от тях, ти и големците ти, жените ти и наложниците ти; и славослови ти боговете сребърни, и златни, медни, железни, дървени, и каменни, които не виждат, нито чуят, нито разумяват; а Бога, на когото в ръката е диханието ти и въ властта му всичките твои пътища, не възвеличи.