10. От думите на царя и на големците му царицата влезе в дома на пируването; и отговори царицата и рече: Царю, да си жив въ векъ! Да те не смущават размишленията ти, и зракът ти да се не изменява.
11. Има человек в царството ти в когото е духът на светите богове; и в дните на баща ти светлина и разум и мъдрост, както мъдростта на боговете, намериха се в него; когото цар Навуходоносор баща ти, царят баща ти постави началник на вълхвите, на вражарите, на Халдеите, и на предвещателите;
12. защото дух изящен, и знание, и разум, тълкование на сънища, и изяснение на гадания, и развързване на недоумения се намериха в тогози Даниила, когото царят преименува Валтасасар. Сега да се повика Даниила; и ще покаже тълкованието.
13. Тогаз се въведе Даниил пред царя. Царът отговори и рече Даниилу: Ти ли си онзи Даниил който си от синовете на плена Юдин, които доведе от Юдея царят баща ми?
14. чух наистина заради тебе че духът на боговете е в тебе, и светлина и разум и мъдрост изящна се намери в тебе.
15. И сега влязоха пред мене мъдреците и вражарите за да прочетат това писание и да ми явят тълкованието му; но не могоха да покажат тълкованието на това нещо.
16. И аз чух заради тебе че можеш да тълкуваш, и да развързваш недоумения: сега, ако можеш да прочетеш писанието и да ми явиш тълкованието му ще се облечеш с багреница, и златно огърлие ще се тури около врата ти, и ще си третий началник на царството.
17. Тогаз Даниил отговори и рече пред царя: Даровете ти нека са за тебе, и дай на другиго въздаянията си; и аз ще прочета на царя писанието, и ще явя нему тълкованието.
18. Царю, Бог вишний даде на Навуходоносора баща ти царство, и величество, и сила, и чест.
19. И заради величеството което му даде, всичките народи, племена, и езици треперяха и се боеха пред него: когото щеше убиваше, и когото щеше упазваше жив, и когото щеше възвишаваше, и когото щеше смиряваше.
20. Но когато се надигна сърдцето му, и духът му се ожесточи в гордостта, свален биде от царския си престол, и отне се славата му от него,
21. и се изгони от человеческите синове; и сърцето му стана като на животните, и селението му бе с дивите осли: с трева като говедата го хранеха, и тялото му се мокреше от росата небесна, доде позна че Бог вишний е Владетел на царството на человеците, и когото иска поставя над него.
22. И ти, сине негов, Валтасаре, не смири сърдцето си ако и да знаеше всичко това;
23. но възвиси се ти против Господа небеснаго; и донесоха пред тебе съсъдите на дома му, и пиехте вино от тях, ти и големците ти, жените ти и наложниците ти; и славослови ти боговете сребърни, и златни, медни, железни, дървени, и каменни, които не виждат, нито чуят, нито разумяват; а Бога, на когото в ръката е диханието ти и въ властта му всичките твои пътища, не възвеличи.
24. За то се проводи от него дланта на ръката, и се начерта това писание.
25. И писанието което се начерта е това: МЕНЕ, МЕНЕ, ТЕКЕЛ у ФАРСИН.
26. Това е тълкованието на туй нещо: МЕНЕ: Премери Бог царството ти, и го свърши;
27. ТЕКЕЛ: Претеглен си на весите, и си се намерил недостатъчен;
28. ФЕРЕС: Раздели се царството ти, и се даде на Мидяните и Персяните.
29. Тогаз заповяда Валтасар, и облякоха Даниила с багреницата, и туриха златното огърлие около врата му, и прогласиха заради него да бъде третий началник на царството.
30. Истата нощ биде убит Валтасар царят на Халдейците.