18. Този сън видях аз цар Навуходоносор; и ти, Валтасасаре, кажи тълкованието му; защото всичките мъдреци на царството ми не могат да ми явят тълкованието; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.
19. Тогаз Даниил, на когото името бе Валтасасар, остана смаян до един час, и размишленията му го смущаваха. Царят отговори и рече: Валтасасаре, да те не смущава сънът или тълкованието му. Валтасасар отговори и рече: Господарю мой, сънът да бъде върх онези които те мразят, и тълкованието му върх враговете ти!
20. Дървото което си видял че стана голямо и яко, на което височината стигаше до небето, и се гледаше от всичката земя,
21. и листете му бяха хубави, и плодът му много, и храна за всичките имаше в него, и под него обитаваха животните на полето, а у ветвите му превитаваха птиците небесни, -
22. ти си това дърво, царю, който си станал голям и як; и величеството ти се възвиси и стигна до небето, и властта ти до края на земята.
23. А заради това що е видял царят страж и свет да слазя от небето и да говори: Отсечете дървото и го съборете; само пъня на коренете му оставете в земята, и то с уза желязна и медна, в тревата на полето; и да се мокри от небесната роса, и с животните на полето нека бъде делът му, доде заминат седем времена върху него, -
24. това е тълкованието, царю, и това решението на Вишнаго което стигна върху господаря ми царя;
25. и ще се изгониш от человеците, и с животните на полето ще е селението ти, и ще ядеш трева като говедата, и росата небесна ще те мокри; и седем времена ще заминат върху тебе, доде познаеш че Вишний е Владетел на царството на человеците, и дава го комуто ще.
26. А за това що се заповяда да оставят пъня на коренете на дървото, царството ти ще ти бъде утвърдено когато познаеш небесната власт.
27. За то, царю, нека ти бъде угоден съветът ми, и изсечи греховете си с правда и беззаконията си с милост към убогите; негли се продължи благоденствието ти.
28. Всичко това постигна цар Навуходоносора.
29. В свършъка на дванадесет месеци, като ходеше по царския палат Вавилонски,
30. отговори царът и рече: Не е ли този великий Вавилон който аз съградих за столица на царството с крепостта на силата си и в чест на славата си?
31. Думата бе още в устата на царя, и стана глас от небето та рече: Тебе се възвестява, царю Навуходоносоре: царството премина от тебе;
32. и ще се изгониш от человеците, и с животните на полето ще бъде селението ти; с трева като говедата ще те хранят; и седем времена ще заминат върх тебе, доде познаеш че Вишний е Владетел на царството на человеците, и го дава комуто ще.
33. Този час словото се извърши върх Навуходоносора; и изгонен биде от человеците, и трева като говедата ядеше, и от росата небесна тялото му се мокреше, доде му пораснаха космите като пера на орли, и ноктите му като на птици.
34. И в свършъка на дните аз Навуходоносор подигнах очите си към небето, и умът ми се върна в мене, и благослових Вишнаго, и похвалих и прославих Живущаго в век, на когото властта е власт вечна, и царството му из род в род;
35. и всичките земни жители се смятат пред него като нищо; и според щението си прави на небесната войска и на земните жители; и няма който да възбранява ръката му или който да му говори: Що правиш ти?
36. В това време умът ми се върна в мене; и за чест на царството ми върна ми се славата ми и светлостта ми, и везирите ми и големците ми ме търсеха, и утвърдих се на царството си, и ми се притури повече величество.