12. Листете му бяха хубави, и плодът му много, и в него имаше храна за всички: под сянката му почиваха животните от полето, и у ветвите му превитваха птиците небесни, и от него се хранеше всяка плът.
13. Видях във виденията на главата си върху одъра си, и ето, страж и свет слезе от небето,
14. и викна велегласно и рече така: Отсечете дървото и изсечете ветвите му: изтръсете листете му и разпръснете плода му: да бягат животните от под него, и птиците от ветвите му;
15. пъня обаче на коренете му оставете в земята, и то с уза желязна и медна, в тревата на полето; и да се мокри с росата небесна, и делът му нека бъде с животните в тревата на земята:
16. сърдцето му да се измени от человеческо, и да му се даде скотско сърдце; и седем времена да минат върху него.
17. Това нещо е с заповед на стражите, и прошението чрез думата на светите, за да познаят живите че Вишний е Владетел на царството на человеците, и комуто ще дава го, и поставя върху него нищожния от человеците.
18. Този сън видях аз цар Навуходоносор; и ти, Валтасасаре, кажи тълкованието му; защото всичките мъдреци на царството ми не могат да ми явят тълкованието; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.
19. Тогаз Даниил, на когото името бе Валтасасар, остана смаян до един час, и размишленията му го смущаваха. Царят отговори и рече: Валтасасаре, да те не смущава сънът или тълкованието му. Валтасасар отговори и рече: Господарю мой, сънът да бъде върх онези които те мразят, и тълкованието му върх враговете ти!
20. Дървото което си видял че стана голямо и яко, на което височината стигаше до небето, и се гледаше от всичката земя,
21. и листете му бяха хубави, и плодът му много, и храна за всичките имаше в него, и под него обитаваха животните на полето, а у ветвите му превитаваха птиците небесни, -
22. ти си това дърво, царю, който си станал голям и як; и величеството ти се възвиси и стигна до небето, и властта ти до края на земята.
23. А заради това що е видял царят страж и свет да слазя от небето и да говори: Отсечете дървото и го съборете; само пъня на коренете му оставете в земята, и то с уза желязна и медна, в тревата на полето; и да се мокри от небесната роса, и с животните на полето нека бъде делът му, доде заминат седем времена върху него, -