10. Ето виденията на главата ми върху одъра ми: гледах, и ето дърво всред земята, и височината му голяма.
11. Това дърво стана голямо и яко, и височината му стигаше до небето, и гледаше се до краищата на всичката земя.
12. Листете му бяха хубави, и плодът му много, и в него имаше храна за всички: под сянката му почиваха животните от полето, и у ветвите му превитваха птиците небесни, и от него се хранеше всяка плът.
13. Видях във виденията на главата си върху одъра си, и ето, страж и свет слезе от небето,
14. и викна велегласно и рече така: Отсечете дървото и изсечете ветвите му: изтръсете листете му и разпръснете плода му: да бягат животните от под него, и птиците от ветвите му;
15. пъня обаче на коренете му оставете в земята, и то с уза желязна и медна, в тревата на полето; и да се мокри с росата небесна, и делът му нека бъде с животните в тревата на земята:
16. сърдцето му да се измени от человеческо, и да му се даде скотско сърдце; и седем времена да минат върху него.
17. Това нещо е с заповед на стражите, и прошението чрез думата на светите, за да познаят живите че Вишний е Владетел на царството на человеците, и комуто ще дава го, и поставя върху него нищожния от человеците.
18. Този сън видях аз цар Навуходоносор; и ти, Валтасасаре, кажи тълкованието му; защото всичките мъдреци на царството ми не могат да ми явят тълкованието; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.
19. Тогаз Даниил, на когото името бе Валтасасар, остана смаян до един час, и размишленията му го смущаваха. Царят отговори и рече: Валтасасаре, да те не смущава сънът или тълкованието му. Валтасасар отговори и рече: Господарю мой, сънът да бъде върх онези които те мразят, и тълкованието му върх враговете ти!
20. Дървото което си видял че стана голямо и яко, на което височината стигаше до небето, и се гледаше от всичката земя,
21. и листете му бяха хубави, и плодът му много, и храна за всичките имаше в него, и под него обитаваха животните на полето, а у ветвите му превитаваха птиците небесни, -
22. ти си това дърво, царю, който си станал голям и як; и величеството ти се възвиси и стигна до небето, и властта ти до края на земята.
23. А заради това що е видял царят страж и свет да слазя от небето и да говори: Отсечете дървото и го съборете; само пъня на коренете му оставете в земята, и то с уза желязна и медна, в тревата на полето; и да се мокри от небесната роса, и с животните на полето нека бъде делът му, доде заминат седем времена върху него, -
24. това е тълкованието, царю, и това решението на Вишнаго което стигна върху господаря ми царя;
25. и ще се изгониш от человеците, и с животните на полето ще е селението ти, и ще ядеш трева като говедата, и росата небесна ще те мокри; и седем времена ще заминат върху тебе, доде познаеш че Вишний е Владетел на царството на человеците, и дава го комуто ще.
26. А за това що се заповяда да оставят пъня на коренете на дървото, царството ти ще ти бъде утвърдено когато познаеш небесната власт.
27. За то, царю, нека ти бъде угоден съветът ми, и изсечи греховете си с правда и беззаконията си с милост към убогите; негли се продължи благоденствието ти.
28. Всичко това постигна цар Навуходоносора.
29. В свършъка на дванадесет месеци, като ходеше по царския палат Вавилонски,