14. Сега дойдох да те направя да разумееш що има да се случи на людете ти в сетните дни; защото видението е още за много дни.
15. И като ми говореше таквиз думи, турих лицето си на земята и станах ням.
16. И, ето, един в подобие на человечески синове допря се до устните ми. Тогаз отворих устата си та говорих, и рекох на оногоз който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението се върнаха болежите ми в мене, и не остана сила в мене.
17. И как може рабът на тогози моя господар да говори с тогози моя господар? В мене от нине няма никаква сила, но нито дихание остана в мене.
18. И допре се до мене пак като образ человечески и ме укрепи,
19. и рече: Не бой се, мъжу любезни: мир тебе! укрепи се, укрепи се! И като ми говореше укрепих се, и рекох: Да говори господарят ми; защото си ме укрепил.
20. И рече: Знаеш ли защо дойдох при тебе? А сега ще се върна да ратувам с началника на Персия; и когато излезна, ето, началникът на Гръция ще дойде.
21. Но ще ти възвестя писаното в писанието на истината; и няма никой който да помага с мене за тези работи освен Михаила началника ваш.