3. Както мъжки така и женски пол проводете ги: вън из стана ги проводете, за да не мърсят становете си всред които аз пребивая.
4. И направиха така Израилевите синове, и проводиха ги вън от стана: както рече Господ Моисею така направиха Израилевите синове.
5. И говори Господ Моисею и рече:
6. Кажи на Израилевите синове: Когато мъж или жена като человек направи какъв да е грях, и направи престъпление против Господа, и стане повинна тая душа,
7. тогаз да изповяда греха си който е направил, и да повърне онова за което е повинен, и да притури на него една пета част, и да го даде на оногоз комуто е повинен.
8. Ако ли онзи человек няма сродник за да повърне нему онова за което е повинен, отдаемото за повинността нека е Господу, свещенику, наедно с овена на умилостивението с който ще направи умилостивение за него.
9. И всяко приношение от всичките освещени неща на Израилевите синове което доносят на свещеника да бъде негово.
10. Негови да бъдат и посвещените неща от всекого человека: все що дава някой на свещеника негово да бъде.
11. И говори Господ Моисею и рече:
12. Говори на Израилевите синове и кажи им: Ако жената на някого человека прегреши и направи престъпление против него,
13. и лежи с нея някой и излее семе, и то се укрие от очите на мъжа й, и тя се оскверни тайно, и няма свидетел за нея, и не се хване,
14. и дойде на него дух на ревнование и поревнува към жена си, и тя е осквернена, или му дойде духът на ревнованието и поревнува към жена си, и тя не е осквернена;
15. тогаз онзи человек да доведе жена си при свещеника, и да принесе приноса й за нея, десетата част на една ефа ечимено брашно; но с елей да го не полее, нито да тури върх него ливан, защото е приношение на ревнование, приношение за помен което напомня за беззаконие.
16. И свещеникът да я приведе и да я постави пред Господа.
17. После да вземе свещеникът света вода в пръстен съсъд; и да вземе свещеникът от пръстта която е по земята на скинията и да тури у водата.