13. И разпали се гневът Господен върх Израиля, и направи ги да се скитат в пустинята четиридесет години, доде се довърши всичкий онзи род който беше сторил зло пред Господа.
14. И, ето, повдигнахте с евместо отците си, вие род на грешни человеци, за да разпалите повече пламика на гнева Господен върх Израиля.
15. Понеже ако се върнете от него, пак ще ги остави още еднаж в пустинята; и ще станете причина да погинат всичките тия люде.
16. А те пристъпиха при него и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;
17. и ние сме готови да вървим оръжени пред Израилевите синове доде ги заведем до мястото им; а челядите ни ще седят в оградените градове за безопасност от жителите на мястото.
18. Няма да се върнем в домовете си доде Израилевите синове не наследят всеки наследието си.
19. Защото ние няма да наследим с тях оттам Йордан и по-нататък; защото наследието наше се падна нам отсам Йордан към изток.
20. И рече им Моисей: Ако направите това, ако пойдете оръжени на бой пред Господа,
21. ако всички оръжени преминете Йордан пред Господа доде изгони враговете си от лицето си,
22. и се покори земята пред Господа, и после се върнете, то ще бъдете неповинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате там земя притежание пред Господа.
23. Ако ли не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете че грехът ви ще ви намери.
24. Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това което излезе из устата ви.