1. И говори Моисей на князовете от племената на Израилевите синове и рече: Това е което заповяда Господ.
2. Когато някой человек направи обричание Господу, или се закълне с клетва за да върже душата си с обязателство, да не наруши думата си, но да стори по всичко що е излезло из устата му.
3. И ако някоя жена направи обричане Господу, и върже себе си с обязателство в бащиния си дом в младостта си,
4. и чуе баща й обричанието й и обязателството й с което върза душата си, и премълчи й баща й, тогаз всичките й обричания ще си останат, и всяко нейно обязателство с което е вързала душата си ще си остане.
5. Ако ли й възбрани баща й в който ден чуе, то всичките й обричания, или обязателствата й с които е вързала душата си, не ще да си останат; и Господ ще й прости, защото й е възбранил баща й.
6. Ако ли се ожени, и има на себе си обричането си или нещо несмисленно изговорено с устните си с което е вързала душата си,
7. и чуе мъж й, и премълчи й в който ден чуе, тогаз обричанията й ще си останат, и обязателствата й с които е вързала душата си ще си останат.
8. Ако ли й възбрани мъж й в който ден чуе, тогаз ще унищожи обричанието й което е взела върху си, и онова което е несмислено продумала с устните си, с което е вързала душата си; и Господ ще й прости.
9. Но обричане направено от вдовица или от напусната жена, всичко с което би вързала душата си ще си остане върху й.
10. Ако ли е направила обричане в къщата на мъжа си, или е вързала душата си с клетвенно обязателство,
11. и е чул мъж й, и премълчал й, и не й възбранил, тогаз всичките й обричания ще си останат, и всичките обязателства с които е вързала душата си ще си останат.