26. И ангелът Господен отиде на напред, и застана на едно тесно място дето нямаше път да свърне ни надясно ни наляво.
27. И понеже ослицата видя ангела Господен, падна под Валаама; а Валаам се разгневи, и удари ослицата с тоягата.
28. Тогаз Господ отвори устата на ослицата; и тя рече Валааму: Що ти съм сторила, та ме биеш сега третий път?
29. А Валаам рече на ослицата: Защото си се подиграла с мене. Ах, да имах нож в ръката си, сега бих те убил.
30. И ослицата рече Валааму: Не съм ли аз твоята ослица на която си ездил от когато си до този ден? Имала ли съм навикновение друг път да ти правя така? А той рече: Не.
31. Тогаз отвори Господ на Валаама очите, и видя ангела Господен че стоеше на пътя, и гол нож в ръката му; и преклони се и падна на лицето си.
32. И рече му ангелът Господен: Защо би ти ослицата си сега три пъти? Ето аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;
33. и ослицата ме видя и свърна от мене, ето, три пъти: ако да не свърнеше тя от мене, аз сега щях да те убия, а нея да оставя жива.
34. Тогаз рече Валаам на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако не ти е угодно, аз ще се върна.
35. А ангелът Господен рече Валааму: Иди с человеците; но каквото ти река, него да говориш. И отиде Валаам с Валаковите князове.
36. И като чу Валак че иде Валаам, излезе да го посрещне до един Моавски град в пределите на Арнон, който е най-краен предел.
37. Тогаз Валак рече Валааму: Не проводих ли до тебе нарочно да те повикам? Защо не дойде при мене? Не мога ли да ти сторя почест?