37. Кажи на Елеазара, сина на Аарона свещеника, да вземе кадилниците отсред изгорението; и огъня пръсни татък, защото се осветиха:
38. да вземе кадилниците на тези человеци които съгрешиха против душите си, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтаря; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са освещени; и ще бъдат те за знамение на Изралевите синове.
39. И взе Елеазар свещеникът медните кадилници които бяха принесли изгорелите; и направиха ги на плочи за обковаване на олтаря,
40. (в помен на Израилевите синове, щото никой чужденец, който не е от Аароновото семе, да не пристъпва да принесе темян пред Господа, за да не стане каквото Корей и събранието му,) както му рече Господ чрез Моисеева ръка.
41. А на утрешния ден всичкото събрание на Израилевите синове възроптаха на Моисея и Аарона и рекоха: Вие избихте людете Господни.
42. И когато се беше събрало събранието против Моисея и Аарона, погледнаха към скинията на събранието, и, ето , облакът я покри, и яви се славата Господня.
43. И дойде Моисей и Аарон при скинията на събранието.
44. И говори Господ Моисею и рече:
45. Оттеглете се отсред това събрание, и аз ще ги погубя в едно мъгновение. Но те паднаха на лицата си.
46. И рече Моисей Аарону: Вземи кадилницата, и тури в нея огън олтаря, и тури темян та иди скоро в събранието и направи умилостивение за тях; защото излезе гняв от Господа: язвата начна.
47. И Аарон взе кадилницата както рече Моисей, и завтече се всред събранието, и, ето, язвата беше начнала в людете; но той тури темяна и направи умилостивение за людете.
48. И застана между мъртвите и живите; и престана поражението.
49. И умрелите в поражението бяха четиринадесет тисящи и седемстотин человеци, освен онези които умряха от Кореевата причина.
50. И върна се Аарон при Моисея до дверите на скинията на събранието; и престана поражението.