3. И защо ни води Господ в тази земя да паднем от нож, и жените ни и чадата ни да бъдат в разграбване? Не беше ли по-добре нам да се върнем в Египет?
4. И говореха си един на друг: Да си турим началник и да се върнем в Египет.
5. Тогаз Моисей и Аарон паднаха на лицето си пред всичкото множество на събранието от Израилевите синове.
6. А Иисус Навиевът син и Халев Иефониевът син, от онези които съгледателствуваха земята, раскъснаха дрехите си,
7. и говориха на всичкото събрание на Израилевите синове и рекоха: Земята през която минахме за да я съгледателствуваме е земя много добра.
8. Ако благоволи Господ в нас, тогаз той ще ни въведе в тази земя, и ще даде нам таз земя дето тече мляко и мед.
9. Само против Господа не възставайте, и не бойте се от людете на тази земя, защото те са ястие за нас: защитата им се оттегли от върху тях, и Господ е с нас: не бойте се от тях.
10. Тогаз всичкото събрание рече да ги убият с камене; но славата Господня се яви в скинията на събранието пред всичките Израилеви синове.
11. И рече Господ Моисею: До кога ще ме презират тези люде? и до кога няма да ме вярват при всичките знамения които направих посред тях?
12. Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя, а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.
13. И рече Моисей Господу: Тогаз Египтяните ще чуят, (защото ти възведе този народ с твоята сила отсред тях,)
14. и ще кажат това на жителите на тази земя; понеже са чули че ти, Господи, си между тези люде, че ти, Господи, се явяваш лице с лице, и облакът ти стои над тях, и ти предходиш пред тях деня в облачен стълп, а нощя в огнен стълп.
15. И ако изтребиш ти тези люде като едного человека, тогаз народите които са чули за тебе ще кажат и ще рекат: