25. (А Амаличаните и Ханаанците живеят в долината.) Утре се върнете та идете в пустинята към червено Море.
26. И говори Господ Моисею и Аарону и рече:
27. До кога ще търпя на това лукаво събрание което роптае против мене? чух роптанията на Израилевите синове които роптаят против мене.
28. Кажи им: Жив съм аз, говори Господ, както вий говорихте в ушите ми, непременно така ще направя вам.
29. Труповете ви ще паднат в тази пустиня; и всички изброени между вас, колкото сте на чет от двадесет години и нагоре, които сте роптали против мене,
30. вие няма да влезете в земята за която аз се клех да ви населя в нея, освен Халева Иефониевия син и Исуса Навиевия син.
31. Но децата ваши за които вий рекохте че ще бъдат в разграбване, тях ще въведа; и там те ще познаят земята която вие презряхте.
32. А вашите трупове ще паднат в тази пустиня.
33. И чадата ви ще обикалят по пустинята четиридесет години, и ще теглят за вашите блудувания, доде се довършат труповете ви в пустинята.
34. По числото на дните в които съгледателствувахте земята, четиридесет дни, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите за беззаконията си, и ще познаете отчуждението ми.
35. Аз Господ говорих: наистина така ще направя на всичко това лукаво събрание което се е събрало против мене: в тази пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.
36. И онези человеци които проводи Моисей да съгледателствуват земята, които като се върнаха направиха всичкото събрание да роптае против него, и похулиха земята,
37. тези человеци, които похулиха земята, измряха с язвата пред Господа.
38. А Иисус Навиевът син и Халев Иефониевът син останаха живи от онези человеци които ходиха да съгледателствуват земята.
39. И каза Моисей тези думи на всичките Израилеви синове; и горко плакаха людете.
40. И като станаха сутринта рано, възлязоха на планинския върх и говореха: Ето ни, и ще възлезем на това място за което рече Господ; защото съгрешихме.
41. И Моисей рече : Защо вие така престъпяте повелението Господне? Ето, това няма да успее.