1. Тогаз всичкото събрание дигна глас та викаше; и плакаха людете през онази нощ.
2. И всичките Израилеви синове роптаеха на Моисея и Аарона; и рече им всичкото събрание: Да бяхме умрели в Египетската земя! или в тази пустиня да бяхме умрели!
3. И защо ни води Господ в тази земя да паднем от нож, и жените ни и чадата ни да бъдат в разграбване? Не беше ли по-добре нам да се върнем в Египет?
4. И говореха си един на друг: Да си турим началник и да се върнем в Египет.
5. Тогаз Моисей и Аарон паднаха на лицето си пред всичкото множество на събранието от Израилевите синове.
6. А Иисус Навиевът син и Халев Иефониевът син, от онези които съгледателствуваха земята, раскъснаха дрехите си,
7. и говориха на всичкото събрание на Израилевите синове и рекоха: Земята през която минахме за да я съгледателствуваме е земя много добра.
8. Ако благоволи Господ в нас, тогаз той ще ни въведе в тази земя, и ще даде нам таз земя дето тече мляко и мед.
9. Само против Господа не възставайте, и не бойте се от людете на тази земя, защото те са ястие за нас: защитата им се оттегли от върху тях, и Господ е с нас: не бойте се от тях.
10. Тогаз всичкото събрание рече да ги убият с камене; но славата Господня се яви в скинията на събранието пред всичките Израилеви синове.
11. И рече Господ Моисею: До кога ще ме презират тези люде? и до кога няма да ме вярват при всичките знамения които направих посред тях?