10. И чу Моисей людете че плачат по родовете си, всеки на вратата на шатъра си; и разпали се силно гневът Господен, и стана мъчно на Моисея.
11. И рече Моисей Господу: Защо си оскърбил раба си? и защо не намерих благодат пред тебе, та си турил върх мене товара на всички тези люде?
12. Аз ли зачнах всички тези люде? или ги съм аз родил, та ми говориш: Носи ги в пазухата си, както носи доилицата доимото дете, до земята на която си се клел на отците им?
13. От де у мене месо да дам на всички тези люде? защото ми се оплакват и казват: Дай ни месо да ядем.
14. Аз сам не мога да нося всички тези люде, защото са много тежки за мене.
15. И ако правиш ти така с мене, то умъртви ме сега, моля, ако съм намерил благодат пред тебе, за да не гледам злощастието си.
16. Тогаз рече Господ Моисею: Събери ми, седемдесет мъже от Израилевите старейшини които познаваш че са старейшини на людете и надзиратели тяхни, и доведи ги в скинията на събранието за да застанат там с тебе.
17. И аз ще сляза и ще говоря там с тебе, и ще зема от духа който е на тебе и ще туря на тях; и ще носят товара на людете наедно с тебе, за да го не носиш ти сам.