11. И Хананейците които живееха на онова място, като видяха плача при гумното Атадово, рекоха: Плач голям е това на Египтяните за това се нарече името му Авел-Мисраим, което е оттатък Йордан.
12. И направиха му синовете му както им заповяда.
13. И пренесоха го синовете му в Ханаанската земя та го погребоха в пещерата на нивата Махпелах, която Авраам купи с нивата за стяжание на гроб от Ефрона Хетеянина срещу Мамврий.
14. И като погребе Йосиф баща си, върна се в Египет, той, и братята му, и всичките, които възлязоха с него да погребат баща му.
15. И като видяха братята Йосифови че умря баща им, думаха си: Да не би Йосиф злопаметствувал на нас, и да не би ни въздал жестоко за всичкото зло що му сторихме.
16. И известиха Йосифу и рекоха: Баща ти заповяда, преди да умре, и рече:
17. Така ще речете Йосифу: Прости, моля ти се, престъплението на братята си, и греха им; защото сториха ти зло. И сега, прости, молим ти се, престъплението на рабите на Бога на отца ти. А Йосиф плака, когато му говориха.
18. И отидоха и братята му та припаднаха пред него, и рекоха: Ето ние сме ти раби.
19. А Йосиф им рече: Не бойте се дали съм аз вместо Бога?
20. Вие настина намислихте зло против мене; а Бог намисли за добро, за да стори както днес, щото да спаси живота на много народ.
21. И сега не бойте се: аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги, и говори по сърдцето им.
22. И насели се Йосиф н Египет, той и домът на баща му; и живя Йосиф сто и десет години.
23. И видя Йосиф чада Ефремови до третия род; и децата на Махира, Манасиевия син, се родиха на Йосифовите колене.
24. И рече Йосиф на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви възведе от тази земя в земята за която се кле Аврааму, Исааку и Якову.