6. А чадата ти колкото родиш подир тях ще бъдат твои: в името ти на братята ти ще се нарекат в наследието си.
7. А когато аз идех от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше само едно малко разстояние за да стигнем на Ефрата; и погребох я там на пътя на Ефрата: тя е Витлеем.
8. И като видя Израил Йосифовите синове, рече: Кои са тези?
9. И рече Йосиф на баща си: Тия са синовете ми които ми даде Бог тука. И той рече: Приведи ги при мене за да ги благословя.
10. А очите на Израиля бяха помрачени от старост, и не можеше да види. И приближи ги при него; и той ги целува и ги пригърна.
11. И рече Израил Йосифу: Не се надеех да видя лицето ти; и, ето, Бог ми показа и семето ти.
12. И отведе ги Йосиф от колената му, и поклони му се с лице до земята.
13. И взе ги Йосиф двамата, Ефрема в десницата си към лявата на Израиля, и Манасия в лявата си към дясната на Израиля, и приведе ги при него.