2. И известиха Якову и рекоха: Ето, син ти Йосиф иде при тебе: тогаз се подкрепи Израил, и седна на одъра.
3. И рече Яков Йосифу: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз в Ханаанската земя и благослови ме;
4. и рече ми: Ето, аз ще те наплодя, и ще те умножа, и ще те направя множество от народи; и ще дам тази земя на семето ти след тебе за всегдашно притежание.
5. И сега, двамата ти синове които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, мои са: Ефрем и Манасия ще ми бъдат като Рувим и Симеон.
6. А чадата ти колкото родиш подир тях ще бъдат твои: в името ти на братята ти ще се нарекат в наследието си.
7. А когато аз идех от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше само едно малко разстояние за да стигнем на Ефрата; и погребох я там на пътя на Ефрата: тя е Витлеем.
8. И като видя Израил Йосифовите синове, рече: Кои са тези?
9. И рече Йосиф на баща си: Тия са синовете ми които ми даде Бог тука. И той рече: Приведи ги при мене за да ги благословя.
10. А очите на Израиля бяха помрачени от старост, и не можеше да види. И приближи ги при него; и той ги целува и ги пригърна.
11. И рече Израил Йосифу: Не се надеех да видя лицето ти; и, ето, Бог ми показа и семето ти.
12. И отведе ги Йосиф от колената му, и поклони му се с лице до земята.
13. И взе ги Йосиф двамата, Ефрема в десницата си към лявата на Израиля, и Манасия в лявата си към дясната на Израиля, и приведе ги при него.
14. А Израил простря десницата си и възложи я на главата на Ефрема, който беше по-млад, а лявата си на Манасиевата глава, като промени нарочно ръцете си; защото Манасий беше първородний.
15. И благослови Йосифа и рече: Бог, пред Когото ходиха отците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл от рождението ми до този ден,
16. Ангелът който ме избави от всичките злини да благослови тези деца; и да се нарече на тях името ми и името на отците ми Авраама и Исаака; и да се умножат в голямо множество всред земята.
17. И като видя Йосиф че възложи отец му дясната си ръка на Ефремовата глава, стана му неугодно; и хвана ръката на баща си за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава.
18. И рече Йосиф на баща си: Не така, отче мой, защото този е първородний: положи десницата си на неговата глава.