3. И рече Йосиф на братята си: Аз съм Йосиф. Отец ми живее ли още? И не могоха братята му да му отговорят, защото се смутиха от присътствието му.
4. И рече Йосиф на братята си: Приближете до мене. И те приближиха. И рече: Аз съм Йосиф брат ви когото продадохте в Египет.
5. И сега не скърбете, нито да ви се види жестоко че ме продадохте тук; понеже за съхранение на живот проводи ме Бог пред вас.
6. Защото тая е втора година на глада по земята; и остават още пет години в които не ще да бъде ни оране ни жетва.
7. И Бог ме проводи пред вас за да съхраня у вас остатък на земята, и да упазя живота ви с голямо избавление.
8. Сега, не ме проводихте тук вие, но Бог; и направи ме отец на Фараона, и господар на всичкия му дом, и началник на всичката Египетска земя.
9. Побързайте та възлезте при баща ми, и речете му: Така дума син ти Йосиф: Бог ме направи да съм господар над всичкия Египет: слез при мене, не стой.
10. И ще се населиш в земята Гесен, и ще бъдеш близу при мене, ти и синовете ти и синовете на синовете ти, стадата ти и чредите ти и всичко що имаш;
11. и ще те прехраня там, (защото остават още пет години глад,) за да не достигнеш в оскудност, ти и домът ти и всичко що имаш.
12. И, ето, очите ви, и очите на брата ми Вениамина, видят че моите уста говорят вам.
13. И да кажете на баща ми всичката ми слава в Египет, и всичко що видяхте; и побързайте да доведете отца ми тука.