15. И целува всичките си братя и плака над тях; и след това говориха братята му с него.
16. И слухът се чу в дома Фараонов; и казаха: Йосифовите братя дойдоха; и угодно биде на Фараона и на рабите му.
17. И рече Фараон Йосифу: Речи на братята си: Това направете: натоварете добитъците си, и тръгнете та идете в Ханаанската земя.
18. И като вземете баща си и челядите си, дойдете при мене; и ще ви дам доброто на Египетската земя, и ще ядете тлъстината на тази земя.
19. И тебе се заповяда да им речеш: Това сторете: вземете си кола от Египетската земя за децата си и за жените си; и вземете баща си та дойдете.
20. И не жалете съдовете си; защото доброто на всичката Египетска земя ще бъде ваше.
21. И направиха така синовете Израилеви; и Йосиф им даде кола според Фараоновата заповед: даде им и храна за пътя.
22. На тях на всичките даде всекиму дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.
23. А на баща си проводи това: десет осли натоварени от Египетското добро, и десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за пътя.
24. И изпроводи братята си, та отидоха; и рече им: Не се препирайте по пътя.
25. И възлязоха те от Египет та дойдоха в Ханаанската земя при баща си Якова.
26. И известиха му и рекоха: Йосиф е жив още, и началник е на всичката Египетска земя. И премря сърдцето му, защото не ги вярваше.