2. И като свършиха да ядат житото което донесоха из Египет, рече им отец им: Идете пак та купете нам малко храна.
3. А Юда му отговори и рече: Строго ни засвидетелствува человекът и рече: Няма да видите лицето му ако не е с вас брат ви.
4. Ако изпроводиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;
5. но ако го не проводиш, няма да слезем, защото человекът ни рече: Няма да видите лицето ми ако брат ви не е с вас.
6. А Израил рече: Защо ми сторихте това зло и казахте на человека че имате друг брат?
7. А те рекоха: человекът изпита подробно за нас и за рода ни, и рече: Отец ви жив ли е още? имате ли друг брат? И отговорихме му според тези думи. От де да знаем ние че щеше да рече: Доведете брата си?
8. И рече Юда на Израиля отца си: Проводи детето с мене; и да станем да отидем, за да бъдем живи, и да не умрем, и ние и ти и челядите ни.
9. Аз се поръчавам за него: от ръката ми го искай: ако го не доведа при тебе, и го поставя пред тебе, тогаз нека съм винаги виноват тебе.
10. Понеже ако не бяхме се бавили, известно до сега втори път щяхме да се върнем.
11. И рече им Израил отец им: Ако е тъй, сторете това: вземете в съдовете си от по-добрите плодове на нашата земя, и отнесете дар на человека, малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и мигдали;
12. и вземете двойно сребро в ръцете си; и среброто върнато в устието на вретищата ви носете пак в ръцете си: може да е станало с погрешка.
13. И брата си вземете, и станете та идете при человека.