17. И стори человекът както рече Йосиф: и человекът въведе человеците у дома на Йосифа.
18. И уплашиха се человеците защото се въведоха в дома на Йосифа; и рекоха: Заради среброто, върнатото във вретищата ни първия път, ние се водим, за да намери причина против нас, и да нападне на нас, и да ни вземе раби, и ослите ни.
19. И пристъпиха при человека, настойника на Йосифовия дом, и говориха му при вратата на дома
20. и рекоха: Молим ти се, господине: слязохме първия път за да купим храна;
21. и когато дойдохме в гостилницата, отворихме вретищата си, и, ето, всекиму среброто бе в устието на вретището му, среброто ни напълно: затова го донесохме назад в ръцете си.
22. Донесохме и друго сребро в ръцете си за да купим храна: не знаем кой тури среброто ни във вретищата ни.
23. А той рече: Мир на вас: не бойте се. Бог ваш, и Бог на отца ви, даде ви съкровище във вретищата ви: среброто ви дойде у мене. И извади им Симеона.
24. И человекът въведе человеците в Йосифовия дом, и даде вода, та умиха нозете си; и даде храна на ослите им.
25. А те приготвиха дара доде да дойде Йосиф на пладне; защото чуха че там ще ядат хляб.
26. И когато дойде Йосиф в дома, принесоха му в дома дара който беше в ръцете им; и поклониха му се до земята.
27. И попита ги заради здравето им, и рече: Здрав ли е отец ви, старий, за когото ми рекохте? жив ли е още?
28. А те рекоха: Здрав е рабът ти, нашият отец: жив е още. И наведоха се та се поклониха.
29. И подигна очи и видя Вениамина брата си единоматерния, и рече: Той ли е брат ви най-младият за когото ми рекохте? И рече: Бог да те помилва, чадо мое.
30. И побърза да се оттегли Йосиф; защото се смущаваше утробата заради брата му, и търсеше място да плаче; и като влезе в стаята си плака там.
31. После уми лицето си и излезе, и като удържаваше себе си рече: Сложете хляб.
32. И сложиха особно за него, и особно за тях, и за Египтяните които ядяха с него особно; защото Египтяните не можеха да ядат хляб с Евреите, понеже това е гнусота на Египтяните.
33. И седнаха пред него, първородният според първородството си, и най-младият според младосттта си; и чудеха се человеците помежду си.