17. И стори человекът както рече Йосиф: и человекът въведе человеците у дома на Йосифа.
18. И уплашиха се человеците защото се въведоха в дома на Йосифа; и рекоха: Заради среброто, върнатото във вретищата ни първия път, ние се водим, за да намери причина против нас, и да нападне на нас, и да ни вземе раби, и ослите ни.
19. И пристъпиха при человека, настойника на Йосифовия дом, и говориха му при вратата на дома
20. и рекоха: Молим ти се, господине: слязохме първия път за да купим храна;
21. и когато дойдохме в гостилницата, отворихме вретищата си, и, ето, всекиму среброто бе в устието на вретището му, среброто ни напълно: затова го донесохме назад в ръцете си.
22. Донесохме и друго сребро в ръцете си за да купим храна: не знаем кой тури среброто ни във вретищата ни.
23. А той рече: Мир на вас: не бойте се. Бог ваш, и Бог на отца ви, даде ви съкровище във вретищата ви: среброто ви дойде у мене. И извади им Симеона.
24. И человекът въведе человеците в Йосифовия дом, и даде вода, та умиха нозете си; и даде храна на ослите им.
25. А те приготвиха дара доде да дойде Йосиф на пладне; защото чуха че там ще ядат хляб.
26. И когато дойде Йосиф в дома, принесоха му в дома дара който беше в ръцете им; и поклониха му се до земята.
27. И попита ги заради здравето им, и рече: Здрав ли е отец ви, старий, за когото ми рекохте? жив ли е още?