7. А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но показа се чужденец на тях, и говореше им жестоко, и рече им: От де идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.
8. И позна Йосиф братята си; но те него не познаха.
9. И науми си Йосиф сънищата които беше сънувал за тях, и рече им: Съгледатели сте вие: дойдохте да прегледате голотата на тази земя.
10. А те му рекоха: Не, господине мой; но дойдоха рабите ти да купят храна.
11. Ние всички сме синове на едного человека: прави человеци сме: рабите твои не са съгледатели.
12. И рече им: Не; но голотата на мястото дойдохте да прегледате.
13. А те рекоха: Ние твоите раби сме дванадесет братя, синове на едного человека в Ханаанската земя; и, ето, най-младият се намира с отца ни, и единът не съществува.
14. И рече им Йосиф: Това е което ви казах и рекох: съгледатели сте.
15. С това ще се опитате: тако ми Фараоновият живот, няма да излезете от тук ако не дойде по-младият ваш брат тука.
16. Пратете едного от вас, та нека доведе брата ви; а вие ще останете запрени доде се покажат думите ви да ли говорите истина: ако ли не, тако ми Фараоновият живот, наистина сте съгледатели.
17. И тури ги наедно под стража три дни.
18. И третия ден им рече Йосиф: Това сторете и ще живеете; защото аз се боя от Бога.
19. Ако сте прави, един от братята ви нека остане запрян в затвора дето сте; а вие идете, земете жито за глада на домовете си;
20. но, доведете ми най-младия си брат: така ще се докажат думите ви истинни, и няма да умрете. И сториха така.