5. И дойдоха синовете Израилеви за да купят жито между онези които идеха там;
6. А Йосиф беше управителят на мястото: той продаваше на всичките люде на оназ земя, и дойдоха Йосифовите братя и поклониха му се с лице до земята.
7. А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но показа се чужденец на тях, и говореше им жестоко, и рече им: От де идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.
8. И позна Йосиф братята си; но те него не познаха.
9. И науми си Йосиф сънищата които беше сънувал за тях, и рече им: Съгледатели сте вие: дойдохте да прегледате голотата на тази земя.
10. А те му рекоха: Не, господине мой; но дойдоха рабите ти да купят храна.
11. Ние всички сме синове на едного человека: прави человеци сме: рабите твои не са съгледатели.
12. И рече им: Не; но голотата на мястото дойдохте да прегледате.
13. А те рекоха: Ние твоите раби сме дванадесет братя, синове на едного человека в Ханаанската земя; и, ето, най-младият се намира с отца ни, и единът не съществува.
14. И рече им Йосиф: Това е което ви казах и рекох: съгледатели сте.