21. И рекоха си един на друг: Наистина повинни сме заради нашия брат, защото видяхме оскърбението на душата му когато ни се молеше, и го не послушахме: затова ни постигна това оскърбение.
22. А Рувим отговори им и рече: Не казах ли ви и рекох да не съгрешите против детето? и не послушахте: за това, ето, кръвта му се изисква.
23. И те не знаеха че разбираше Йосиф; защото говоренето им с него беше чрез тълковател.
24. И оттегли се от тях и плака, и пак се върна при тях и говореше им; и взе от тях Симеона, и върза го пред тях.
25. Тогаз заповяда Йосиф да напълнят съдовете им с жито, и да върнат среброто им всеки му във вретището му, и да им дадат храна за пътя; и стана им така.
26. И натовариха житото си на ослите си, и тръгнаха от там.
27. И когато един от тях развърза вретището си за да даде на осела си храна в гостилницата, видя среброто си; и, ето, беше в устието на вретището му.
28. И рече на братята си: Среброто ми се даде назад; и наистина ето го във вретището ми. И ужаси се сърдцето им, и смутиха се, и говореха помежду си: Що е това което ни стори Бог?
29. И дойдоха при Якова отца си в Ханаанската земя, и приказаха му всичко що им се бе случило, и рекоха:
30. человекът който е господар на оназ земя говори ни жестоко, и прие ни като съгледатели на мястото.
31. И рекохме му: Прави человеци сме: не сме съгледатели.
32. Дванадесет братя сме, синове на отца си: единът не съществува; и най-младият е днес с отца ни в Ханаанската земя.
33. И рече ни человекът, господарят на оназ земя: С това ще позная че сте прави человеци: едного от братята си оставете с мене, и земете жито за глада на домовете си та си идете.