14. И рече им Йосиф: Това е което ви казах и рекох: съгледатели сте.
15. С това ще се опитате: тако ми Фараоновият живот, няма да излезете от тук ако не дойде по-младият ваш брат тука.
16. Пратете едного от вас, та нека доведе брата ви; а вие ще останете запрени доде се покажат думите ви да ли говорите истина: ако ли не, тако ми Фараоновият живот, наистина сте съгледатели.
17. И тури ги наедно под стража три дни.
18. И третия ден им рече Йосиф: Това сторете и ще живеете; защото аз се боя от Бога.
19. Ако сте прави, един от братята ви нека остане запрян в затвора дето сте; а вие идете, земете жито за глада на домовете си;
20. но, доведете ми най-младия си брат: така ще се докажат думите ви истинни, и няма да умрете. И сториха така.
21. И рекоха си един на друг: Наистина повинни сме заради нашия брат, защото видяхме оскърбението на душата му когато ни се молеше, и го не послушахме: затова ни постигна това оскърбение.
22. А Рувим отговори им и рече: Не казах ли ви и рекох да не съгрешите против детето? и не послушахте: за това, ето, кръвта му се изисква.
23. И те не знаеха че разбираше Йосиф; защото говоренето им с него беше чрез тълковател.
24. И оттегли се от тях и плака, и пак се върна при тях и говореше им; и взе от тях Симеона, и върза го пред тях.
25. Тогаз заповяда Йосиф да напълнят съдовете им с жито, и да върнат среброто им всеки му във вретището му, и да им дадат храна за пътя; и стана им така.
26. И натовариха житото си на ослите си, и тръгнаха от там.
27. И когато един от тях развърза вретището си за да даде на осела си храна в гостилницата, видя среброто си; и, ето, беше в устието на вретището му.
28. И рече на братята си: Среброто ми се даде назад; и наистина ето го във вретището ми. И ужаси се сърдцето им, и смутиха се, и говореха помежду си: Що е това което ни стори Бог?