16. тогаз ще дадем нашите дъщери вам, и вашите дъщери ще вземем за нас, и ще живеем с вас, и ще бъдем един народ.
17. Но, ако ни не послушате да се обрежете тогаз ще вземем нашата дъщеря и ще си отидем.
18. И угодни бидоха думите им на Емора и на Сихема сина Еморов.
19. И не се забави моъкът да направи това нещо, защото много обичаше Якововата дъщеря; и от всичкия дом на баща си беше най славният.
20. И дойде Емор и Сихем син му при вратата на града си и говориха на мъжете на града си и рекоха:
21. Тия человеци са мирни в нас; за това нека живеят в земята, и нека търгуват в нея; защото земята, ето, доволно е пространна за тях. Да вземаме за жени дъщерите им, и да им даваме нашите дъщери.
22. В това само ще се съгласят с нас человеците за да живеят с нас щото да бъдем един народ, ако се обреже всеки мъжки пол между нас както се те обрязват.
23. Стадата им, и имотът им, и всичките им скотове, не ще ли да бъдат наши? Само да се съгласим с тях, и ще живеят с нас.
24. И послушаха Емора и Сихема сина му всичките които излазяха из вратата на града му; и обряза се всеки мъжки пол, всичките които излазоха из вратата на града му.
25. А в третия ден, когато бяха в болезънта, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, и влязоха дързновено в града, и убиха всичкия мъжки пол.