1. И излезе Дина дъщерята Лиина, която тя роди Якову, за да види дъщерите на мястото.
2. И като я видя Сихем синът на Емора Евеина, князът на мястото, взе я и лежа с нея, и обезчести я.
3. И душата му се прилепи за Дина Якововата дъщеря; и възлюби момата, и говори по сърдцето на момата.
4. И говори Сихем на Емора отца си и рече: Земи ми тая мома за жена.
5. И чу Яков че осквернил Дина дъщеря му. А синовете му бяха с скотовете му на полето; и замълча Яков доде да дойдат.
6. А Емор отец Сихемов излезе към Якова за да говори с него.
7. И дойдоха синовете Яковови от полето като чуха това; и разсърдиха се мъжете, и разгневиха се твърде, че стори грозно на Израиля като лежал с Якововата дъщеря: което не трябваше да бъде.
8. И говори им Емор и рече: Душата на Сихема сина ми се прилепи за дъщерята ви: дайте му я, моля, за жена.
9. И съсватете се с нас: дъщерите ваши давайте нам, и дъщерите наши земайте за вас.
10. И живейте с нас: ето, земята е пред вас: седете и търгувайте в нея и направете стяжания в нея.
11. И рече Сихем на отца й и на братята й: Да найда благодат пред вас; и що ми речете ще дам.
12. Искайте от мене колкото вено щете, и колкото дарове, и ще ги дам както ми речете: само дайте ми момата за жена.
13. А Якововите синове отговориха на Сихема и на Емора отца му с измама; и (понеже той беше осквернил Дина сестра им) говориха
14. и рекоха им: Не можем да сторим това нещо, да дадем сестра си на человек необрязан; защото това е укор нам.
15. В това само ще се съгласим с вас: ако станете вие както ние, ако обрязвате всеки мъжки пол между вас,
16. тогаз ще дадем нашите дъщери вам, и вашите дъщери ще вземем за нас, и ще живеем с вас, и ще бъдем един народ.
17. Но, ако ни не послушате да се обрежете тогаз ще вземем нашата дъщеря и ще си отидем.