26. И той рече: Остави ме да си отида, защото се зазори. А Яков рече: Няма да те оставя да си отидеш ако ме не благословиш.
27. И рече му: Как ти е името? И той рече: Яков.
28. А той рече: Няма да се казва вече името ти Яков, но Израил; защото си бил в борба с Бога и с человеци, и си надвил.
29. А Яков попита и каза: Обади ми, моля, името си. А той рече: Защо питаш за името ми? И благослови го там.
30. И нарече Яков името на това място Фануил, и думаше: защото видях Бога лице с лице, и упазен биде животът ми.
31. И изгря слънцето на него като заминваше Фануил; и хромеше с бедрото си.
32. За това и до днес не ядат синовете Израилеви истръпналата жила която е върху става на бедрото; защото той се прикосна до става на Якововото бедро при истръпналата жила.