18. тогаз ще кажеш: Тези са на твоя раб Якова, дар що проважда на господаря ми Исава; и, ето, и той иде след нас.
19. Така заръча и на втория, и на третия, и на всичките които вървяха подир стадата, и казваше: По тази дума ще говорите Исаву когато го срещнете.
20. И ще речете: Ето, подир нас иде и сам раб твой Яков. Защото думаше: Ще умилостивя лицето му с този дар който предиде пред мене, и после ще видя лицето му: може би да приеме лицето ми.
21. И тъй, дарът мина пред него: а той остана през онази нощ в пълка.
22. И стана през нощта, и взе двете си жени, и двете си рабини, и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.
23. И взе ги, и прекара ги през потока; прекара и всичко що имаше.
24. А Яков остана сам; и бореше се с него един человек до зазоряване.
25. И като видя че му не надви, прикосна се до става на бедрото му; и измести се ставът на Якововото бедро, като се бореше с него.
26. И той рече: Остави ме да си отида, защото се зазори. А Яков рече: Няма да те оставя да си отидеш ако ме не благословиш.
27. И рече му: Как ти е името? И той рече: Яков.
28. А той рече: Няма да се казва вече името ти Яков, но Израил; защото си бил в борба с Бога и с человеци, и си надвил.
29. А Яков попита и каза: Обади ми, моля, името си. А той рече: Защо питаш за името ми? И благослови го там.
30. И нарече Яков името на това място Фануил, и думаше: защото видях Бога лице с лице, и упазен биде животът ми.
31. И изгря слънцето на него като заминваше Фануил; и хромеше с бедрото си.
32. За това и до днес не ядат синовете Израилеви истръпналата жила която е върху става на бедрото; защото той се прикосна до става на Якововото бедро при истръпналата жила.