14. кози двесте, и ярци двадесет, овци двесте и овни двадесет,
15. дойни камили с малките им тридесет, крави четиридесет, и юнци десет, ослици двадесет, и жребета десет,
16. и предаде в ръцете на рабите си, всяко стадо отделно; и рече на рабите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между стадо и стадо.
17. И на първия заръча и каза: Кога те срещне Исав брат ми, и те попита и рече: чий си? и къде отхождаш? и чии са тези пред тебе?
18. тогаз ще кажеш: Тези са на твоя раб Якова, дар що проважда на господаря ми Исава; и, ето, и той иде след нас.
19. Така заръча и на втория, и на третия, и на всичките които вървяха подир стадата, и казваше: По тази дума ще говорите Исаву когато го срещнете.
20. И ще речете: Ето, подир нас иде и сам раб твой Яков. Защото думаше: Ще умилостивя лицето му с този дар който предиде пред мене, и после ще видя лицето му: може би да приеме лицето ми.
21. И тъй, дарът мина пред него: а той остана през онази нощ в пълка.
22. И стана през нощта, и взе двете си жени, и двете си рабини, и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.
23. И взе ги, и прекара ги през потока; прекара и всичко що имаше.
24. А Яков остана сам; и бореше се с него един человек до зазоряване.
25. И като видя че му не надви, прикосна се до става на бедрото му; и измести се ставът на Якововото бедро, като се бореше с него.
26. И той рече: Остави ме да си отида, защото се зазори. А Яков рече: Няма да те оставя да си отидеш ако ме не благословиш.