8. Ако кажеше така: Капчестите ще бъдат заплатата ти, тогаз всичкото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Пръчкавите ще бъдат заплатата ти, тогаз всичкото стадо раждаше пръчкави.
9. Така отне Бог стадото на баща ви, и даде го на мене.
10. И в което време зачеваше стадото, подигнах очи и видях насън, и, ето, овците и пърчовете които се качуваха на овците и козите бяха пръчкави, капчести, и сиви.
11. И рече ми ангел Божий насъне: Якове; и рекох: Ето ме.
12. И рече: Подигни сега очите си и виж всичките овни и пърчове които се качуват на овците и козите, че са пръчкави, капчести, и сиви; защото видях всичко що ти прави Лаван.
13. Аз съм Бог на Ветил, дето ти помаза с елей стълпа и дето ми обрече обрек: стани сега та излез из таз земя, и върни се в земята на рода си.
14. И отговориха Рахил и Лия и рекоха му: Имаме ли ние още дял или наследие в дома на баща си?
15. Не счете ли ни той като чужденки? защото ни продаде, и даже изяде всичките ни пари.
16. Защото всичкото богатство което отне Бог от баща ни наше е и на нашите чада. И сега стори както ти е Бог рекъл.
17. Тогаз стана Яков и тури децата си и жените си на камилите.
18. И покара всичките си скотове, и всичкия си имот който бе придобил, скотовете на придобиването си които бе придобил в Падан-арам, за да отиде при Исака баща си в Ханаанската земя.
19. А Лаван беше отишел да стриже овците си. И Рахил открадна домашните идоли на баща си.
20. И побягна Яков скришом от Лавана Сприна, и не му обади че си отхожда.
21. И побягна той с всичкия си имот, и стана та премина реката, и управи се къде гората Гадаад.
22. И в тетия ден обадиха на Лавана че побегна Яков.
23. И той взе братята си със себе си, и гони го седем дни път: и стигна го на гората Галаад.
24. А Бог дойде при Лавана Сирина насъне през нощта и рече му: Пази се да не речеш на Якова ни зло ни добро.