40. Деня ме пекът изнуряваше, а нощя мразът; и бягаше сънят ми от очите ми.
41. Ето, двадесет години съм в дома ти: четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери, и шест години за овците ти; и десет пъти промени ти заплатата ми.
42. Ако не беше с мене Бог на отца ми, Бог на Авраама и Страхът на Исаака, наистина празден би ме изпратил ти сега. Видя Бог моето угнетение и труда на ръцете ми, и обличи те нощес.
43. А Лаван отговори и рече Якову. Тези дъщери са мои дъщери, и тези синове мои синове, и тези стада мои стада, и всичко що видиш мое е; и какво да сторя днес на тези мои дъщери или на чадата им които са народили?
44. Сега прочее ела, да направим уговор, аз и ти, и да бъде той свидетелство между мене и тебе.
45. И взе Яков камик и постави го стълп.
46. И рече Яков на братята си: Съберете камене; и взеха камене и направиха грамада; и ядоха там на грамадата.
47. И Лаван я нарече Иегар Сахадута; а Яков я нарече Галаад.
48. И рече Лаван: Тая грамада е днес свидетелство между мене и тебе. Заради това се нарече името й Галаад,
49. и Масфа; защото рече: Да съгледва Господ между мене и тебе когато се раздвоим един от други.