4. Тогаз проводи Яков и повикна Рахил и Лия в полето при стадото си;
5. и рече им: Гледам на баща ви лицето че не е към мене като вчера и завчера; но Бог на отца ми е бил с мене.
6. И вие знаете че с всичката си сила работих на баща ви,
7. Но баща ви ме излъга, и десет пъти промени заплатата ми; но Бог не го остави да ми направи зло.
8. Ако кажеше така: Капчестите ще бъдат заплатата ти, тогаз всичкото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Пръчкавите ще бъдат заплатата ти, тогаз всичкото стадо раждаше пръчкави.
9. Така отне Бог стадото на баща ви, и даде го на мене.
10. И в което време зачеваше стадото, подигнах очи и видях насън, и, ето, овците и пърчовете които се качуваха на овците и козите бяха пръчкави, капчести, и сиви.
11. И рече ми ангел Божий насъне: Якове; и рекох: Ето ме.
12. И рече: Подигни сега очите си и виж всичките овни и пърчове които се качуват на овците и козите, че са пръчкави, капчести, и сиви; защото видях всичко що ти прави Лаван.
13. Аз съм Бог на Ветил, дето ти помаза с елей стълпа и дето ми обрече обрек: стани сега та излез из таз земя, и върни се в земята на рода си.
14. И отговориха Рахил и Лия и рекоха му: Имаме ли ние още дял или наследие в дома на баща си?
15. Не счете ли ни той като чужденки? защото ни продаде, и даже изяде всичките ни пари.
16. Защото всичкото богатство което отне Бог от баща ни наше е и на нашите чада. И сега стори както ти е Бог рекъл.