25. И стигна Лаван Якова; а Яков бвше поставил шатъра си на гората, и Лаван с братята си постави своя на гората Галаад.
26. И рече Лаван Якову: Що стори ти? и защо побягна скришом и отведе дъщерите ми като запленени с нож?
27. Защо утаи побягването си и се открадна от мене, и не ми обади за да те изпроводя с веселие и с песни, с тъпани и с китари?
28. и не ми остави ти нито синовете и дъщерите си да целуна. И ти това несмислено си сторил.
29. Ръката ми е силна да ви стори зло; но Бог на отца ви нощес ми говори и рече: Пази се да не речеш на Якова ни зло ни добро.
30. И сега вече си тръгнал, понеже си много пожелал бащиния си дом; но защо си откраднал боговете ми.
31. А Яков отговори и рече Лавану: Побегнах понеже се убоях; защото рекох: Да не би отнел ти дъщерите си от мене.
32. В когото намериш боговете си, нека не живее: пред братята наши познай какво твое има у мене, и си го земи; защото не знаеше Яков че Рахил ги бе откраднала.
33. И тъй, влезе Лаван в шатъра на Якова, и в шатъра на Лиин, и в шатрите на двете рабини; но не намери. Тогаз излезе из шатъра на Лия и влезе в шатъра на Рахил.
34. А Рахил беше взела домашните идоли, и турила ги беше в седлото на камилата, и седеше на тях. И като претърси Лаван всичкия шатър, не намери.
35. А тя рече на баща си: Да се не види тежко господину моему, защото не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновенното на жените. И търси той и не намери идолите.