Старият Завет

Новият Завет

Битие 31:13-22 Цариградски (BG1871)

13. Аз съм Бог на Ветил, дето ти помаза с елей стълпа и дето ми обрече обрек: стани сега та излез из таз земя, и върни се в земята на рода си.

14. И отговориха Рахил и Лия и рекоха му: Имаме ли ние още дял или наследие в дома на баща си?

15. Не счете ли ни той като чужденки? защото ни продаде, и даже изяде всичките ни пари.

16. Защото всичкото богатство което отне Бог от баща ни наше е и на нашите чада. И сега стори както ти е Бог рекъл.

17. Тогаз стана Яков и тури децата си и жените си на камилите.

18. И покара всичките си скотове, и всичкия си имот който бе придобил, скотовете на придобиването си които бе придобил в Падан-арам, за да отиде при Исака баща си в Ханаанската земя.

19. А Лаван беше отишел да стриже овците си. И Рахил открадна домашните идоли на баща си.

20. И побягна Яков скришом от Лавана Сприна, и не му обади че си отхожда.

21. И побягна той с всичкия си имот, и стана та премина реката, и управи се къде гората Гадаад.

22. И в тетия ден обадиха на Лавана че побегна Яков.

Прочетете пълната глава Битие 31